Jan 15, 2008, 4:09 PM

А мислех, че е приказка

  Poetry » Civic
1.2K 0 36
Ще ти разкажа приказка за себе си.То бе отдавна, в стари времена.Аз бях като във приказка измислена,придворна дама с името ,,жена''!       Следвах те по всички твои празниции смеех се, когато ме боли.При тебе всичко свършваше с безчестие(във нощите със други) призори!           И мислех си, че всичко е измислица,като във приказка от детски времена.Но приказката се оказа истинска,(боли, когато срещнеш самота)!...........Сега е друг светът и друго времеи като всяка приказка със хубав край,поставям кръст на миналото времеи моят свят от днес ще бъде Рай! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...