Jan 15, 2008, 4:09 PM

А мислех, че е приказка

  Poetry » Civic
1.2K 0 36
Ще ти разкажа приказка за себе си.То бе отдавна, в стари времена.Аз бях като във приказка измислена,придворна дама с името ,,жена''!       Следвах те по всички твои празниции смеех се, когато ме боли.При тебе всичко свършваше с безчестие(във нощите със други) призори!           И мислех си, че всичко е измислица,като във приказка от детски времена.Но приказката се оказа истинска,(боли, когато срещнеш самота)!...........Сега е друг светът и друго времеи като всяка приказка със хубав край,поставям кръст на миналото времеи моят свят от днес ще бъде Рай! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...