20 may 2008, 20:23

А мисли - прозрачни до лудост...

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

Трудно е...
Не всеки може да ме разбере,
ще кажете, че преувеличавам
или преигравам,
но само аз си знам КАКВО ми е.
Всеки ден... че вече и вечер.
Хора, които не очаквах,
ме оставиха, предадоха -
в най-трудния момент.
Точно сега ли?! - бих ги попитала,
нe че виждам смисъл,
хората се променят в един момент...
нормално било...
Или поне така казват... (аз не мисля така)
Трудно е...
особено, когато няма на кого да се опреш...
Думи вече НЯМАМ...
Загубих се. А мисли - прозрачни до лудост...
Е, "ако за миг Бог забрави,
че съм парцалена кукла и ми дари капка живот"*,
може би нещата ще се променят...
Ще помогне ли?

 

***

*цитат на Габриел Гарсия Маркес

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...