А мисли - прозрачни до лудост...
Трудно е...
Не всеки може да ме разбере,
ще кажете, че преувеличавам
или преигравам,
но само аз си знам КАКВО ми е.
Всеки ден... че вече и вечер.
Хора, които не очаквах,
ме оставиха, предадоха -
в най-трудния момент.
Точно сега ли?! - бих ги попитала,
нe че виждам смисъл,
хората се променят в един момент...
нормално било...
Или поне така казват... (аз не мисля така)
Трудно е...
особено, когато няма на кого да се опреш...
Думи вече НЯМАМ...
Загубих се. А мисли - прозрачни до лудост...
Е, "ако за миг Бог забрави,
че съм парцалена кукла и ми дари капка живот"*,
може би нещата ще се променят...
Ще помогне ли?
***
*цитат на Габриел Гарсия Маркес
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чар Все права защищены
