А мойте червеи ще бъдат гладни...

4 oct 2023, 17:44

Poesía » Filosófica

216 1 2

В земята още е пръстта,

и чака своите лопати.

Дъските пазят ли плътта

от неизбежен кръговрат?

Не ща да чувам за прераждане.

Аз вярвам в силата на червея.

Макар от Господ по-неважен,

смирение не моля в черква.

Не търся вяра сред неверници,

или теле под някой вол.

На никого не исках сметка,

че под клепачите си имам сол.

И също, както за гробарите,

смъртта е начин за прехрана,

поетът ще засити гладните.

Преялите ще му отворят рана...

Не искам повече да зная,

за много малките човечета,

които няма да отидат в рая.

(Душите ръстово им пречат.)

Понеже Бог отгоре гледа

и всички някак са му равни,

едва ли с кръст ще определя

кои са сребърно - продажни.

Но още топла е кръвта ми

и още над земята дишам,

а мойте червеи ще бъдат гладни,

докато жив съм да обичам!

©тихопат.

Данаил Антонов

26.09.2023

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ИнаКалина

2023-10-05T03:41:49+03:00

"Не ща да чувам за прераждане.
Аз вярвам в силата на червея..."- оня ден гледах как кокането умира докато си хвърля хайвера в реката, за да стане храна на поколението, опашката му се беше полуразложила и си беше сменило света на кожата- яркочервен.
yotovava (Валентина Йотова)

2023-10-04T17:54:14+03:00

Преялите ще му отворят рана...