А мойте червеи ще бъдат гладни...
В земята още е пръстта,
и чака своите лопати.
Дъските пазят ли плътта
от неизбежен кръговрат?
Не ща да чувам за прераждане.
Аз вярвам в силата на червея.
Макар от Господ по-неважен,
смирение не моля в черква.
Не търся вяра сред неверници,
или теле под някой вол.
На никого не исках сметка,
че под клепачите си имам сол.
И също, както за гробарите,
смъртта е начин за прехрана,
поетът ще засити гладните.
Преялите ще му отворят рана...
Не искам повече да зная,
за много малките човечета,
които няма да отидат в рая.
(Душите ръстово им пречат.)
Понеже Бог отгоре гледа
и всички някак са му равни,
едва ли с кръст ще определя
кои са сребърно - продажни.
Но още топла е кръвта ми
и още над земята дишам,
а мойте червеи ще бъдат гладни,
докато жив съм да обичам!
©тихопат.
Данаил Антонов
26.09.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
