29 jul 2017, 11:14  

А моята със ролки по хавлия шета 

  Poesía » De humor
882 11 23

Прибирам се у нас. Да кажем, съм почерпен...
Не!...Чакайте!... Не казвам, че съм бил пиян!
Така се случи, че настроен съм концертно,
с усилие надвил вродения си свян.

В такъв момент запява ми сърцето волно
и бързам да зарадвам моята жена.
Макар че винаги се  мръщи недоволно,
съвсем далеч от романтичната вълна.

Със чувство почвам песен още от антрето -
лиричен баритон...подбран репертоар!...
А моята със ролки  по хавлия шета...
След миг във хола бръмва мощен сешоар.

Обиден, млъквам... И подаръкът от ноти
остава тъй и не поднесен във нощта.
А тя бръмчи на по-високи обороти...
Разбирам ясно - няма шанс за песента!

"Добре бе - казвам - спри това бръмчило гръмко!
Ми, нарушаваш ми душевния комфорт...
На мен душата ми трепти от звуци звънки,
а ти бръмчиш ми тука с електромотор!...

Че с музиката нямаш общо - то е ясно,
макар че време ти е да се просветиш.
Възпявам нежно нашата любов прекрасна,
ти, както винаги, се цупиш и сумтиш!..."

"Не е това, глупако, дето си го мислиш!...
И аз не съм ти никаква жена!...
Етаж по-долу!... Къш!... И бързо се очиствай,
че моят е на стълбището!..Ей го нà!..."

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дядо Зем, радвам се, че съм успял да те разсмея!...Ще се съобразя с препоръките ти!...
    Бъди здрав!...
  • Успя да разсмееш и стареца!
    Абе глей ся - дръж навигацията винаги изправна, щото кат я висиш издокарана, нагримосана, тунингована, кат ти зачаткат токчета всичките ноти ще забравиш. Дядо Зем
  • Радвам се, че го харесваш, Мария!..Оценката ти за мен значи много!..Благодаря!...
  • Роби, и смехът при теб е разкошен!
  • Благодаря, че взе отношение по въпроса, Валя!...Ще опитам!..
  • Минавай на боза, Роби! То и горе и долу все едно и също отношение, но поне ще си оцелваш сушоара...Ха ха...
  • Благодаря, че и вие ми гостувахте, Василка, Павлина, Ивон и Ирина!...Да, случват се понякога и подобни недоразумения...Хубаво е, когато не настъпват усложнения...
  • Не напразно с псевдоним си "Роби"-
    звучи някак вносно и красиво,
    но с таланта си ти ни зароби
    и четем ли те ,ни е щастливо....
  • Ех, Роби, Роби...И аз се смях, миличък, но спомените ми са тъжно-смешнички....Де да бях получавала някога и аз такъв подарък от ноти....С усмивка и дори с целувка ще благодаря! / Така си мисля сега.../Поздравлявам те!...
  • Харесах!
  • Благодаря, Светла, Вили, Ели, Гавраил, за коментарите и споделените впечатления от подобни случки, а на теб, Гавраил, специално за коментара в стихотворна форма!...И по това може да се напише нещо - как от лиричен баритон, при известни обстоятелства, гласът ти може да премине във фалцет, хахаха!...Благодаря за идеята!...
  • Роби,добре че си улучил по хавлия
    лошо щеше да я видиш по шамия
    тогаз етажът щеше да ти бъде тесен
    след срещата с фалцет ще пееш песен.
  • Както виждам от коментарите, много са свидетели на подобна ситуация, но никой от тях не направил стих от това.
    Умееш, Роберт.
    Затова си четен и обичан.
  • Припомни ми нещо с този стих. Един 8-ми март беше, през ноща се чука бясно на вратата един мъртъв. Крещи, отворими, че ми се спи. Иска да си ляга човека. А аз не му отварям.
    Сега се смея, но тогава хич не ми беше смешно.
    Поздрави, Роби.
  • Еей, смях се с глас и аз!! Представих си очите на лирическия в момента на истината, а като продължение и бой със сешоара по главата... хи хи хи ))))))))))
    Поздравления, Роби! Майстор си на усмивките!!!
  • Благодаря, Стойчо, Наталия, Ани, Албена, Люси, Надежда и Роси, че се спряхте на страничката ми!...С надеждата, че съм успял да ви усмихна днес, ви желая приятна вечер!...
  • Помня такъв случай.Съседът се напил и объркал входа (бяха много от А до К).Накрая човекът му казал:"Това твоята жена ли е,децата твои ли са?".Е, не са.-изломотил комшията.Години наред го майтапехме.
  • Ха ха... тия финали се случват в живота..Преди години един напорист любовник на съседката под нас, която беше мой ръст и с дълга коса, ми се метна на врата една вечер още с отварянето на вратата...конфузия. Ти ги възпяваш чудесно, Роби.
  • Разсмях се с глас на финала! Неочакван и комичен!... Благодаря ти за настроението, Роберт! И за удоволствието от великолепния ти стих!
  • Ех, това концертно настроение...
  • Настроението идва един етаж по-високо!
Propuestas
: ??:??