А моята със ролки по хавлия шета
Прибирам се у нас. Да кажем, съм почерпен...
Не!...Чакайте!... Не казвам, че съм бил пиян!
Така се случи, че настроен съм концертно,
с усилие надвил вродения си свян.
В такъв момент запява ми сърцето волно
и бързам да зарадвам моята жена.
Макар че винаги се мръщи недоволно,
съвсем далеч от романтичната вълна.
Със чувство почвам песен още от антрето -
лиричен баритон...подбран репертоар!...
А моята със ролки по хавлия шета...
След миг във хола бръмва мощен сешоар.
Обиден, млъквам... И подаръкът от ноти
остава тъй и не поднесен във нощта.
А тя бръмчи на по-високи обороти...
Разбирам ясно - няма шанс за песента!
"Добре бе - казвам - спри това бръмчило гръмко!
Ми, нарушаваш ми душевния комфорт...
На мен душата ми трепти от звуци звънки,
а ти бръмчиш ми тука с електромотор!...
Че с музиката нямаш общо - то е ясно,
макар че време ти е да се просветиш.
Възпявам нежно нашата любов прекрасна,
ти, както винаги, се цупиш и сумтиш!..."
"Не е това, глупако, дето си го мислиш!...
И аз не съм ти никаква жена!...
Етаж по-долу!... Къш!... И бързо се очиствай,
че моят е на стълбището!..Ей го нà!..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
