...а музата ми днес е уморена.
До мен приседна, но склони глава
и тихичко прошепна само:
"Прощавай, лека да ти е нощта!"
Реших и я послушах.
(Нали съм си добро момче.)
И вярно, лека беше -
в съня ми ти дойде!
Тъй хубава бе ти,
и мека. Тъй дъхава -
ухаеше на момина сълза,
на люляк, на сено ... на сласт!
Приседна в тъмното до мен, на пода.
Целувка ми дари, наместо вино -
опих се, дявол да го вземе! -
Тъй силно виното във нея бе.
- - -
Безпаметно, навярно, ще се влюбя...
и стихове безброй на теб ще посветя.
Ще въплътя мечтата си да литна,
ако и капчица любов от теб получа!
© Минко Андонов Todos los derechos reservados