А нощта е бяла…
Оставям те с усмивка да заспиш -
ми каза снощи тихо на раздяла.
А нощта е бяла…
И сълзите солени са.
Опитах се да го направя,
но уви - в очите две сълзи
отново пак се появяват.
Безмълвни са.
Търкулнаха се по страните ми,
към устните, изгаряха по пътя си…
Останаха следи.
А след тях – ела и виж -
порой от сълзи се отприщи,
отведнъж.
Макар да знаех, че след малко…
пак ще позвъниш.
И… ще ми кажеш, че…
ти липсвам, само?!
22.11. 2007
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
