А нощта е бяла…
Оставям те с усмивка да заспиш -
ми каза снощи тихо на раздяла.
А нощта е бяла…
И сълзите солени са.
Опитах се да го направя,
но уви - в очите две сълзи
отново пак се появяват.
Безмълвни са.
Търкулнаха се по страните ми,
към устните, изгаряха по пътя си…
Останаха следи.
А след тях – ела и виж -
порой от сълзи се отприщи,
отведнъж.
Макар да знаех, че след малко…
пак ще позвъниш.
И… ще ми кажеш, че…
ти липсвам, само?!
22.11. 2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
