А обичах те
... А обичах те толкова силно,
че от обич по тебе горях,
в свойте шепи събирах звездите,
и в очите ти светех със тях.
А обичах те толкова много,
сякаш вътре във мен беше ти,
във сърцето ми нейде дълбоко,
без да питаш се беше стаил.
А обичах те... някога беше,
вече нямам какво да ти дам,
всичко взе ми, къде го отнесе,
аз така и до днес не разбрах.
И сега, щом назад се обърна,
всеки спомен тъжи за едно -
как незнайно къде разпиля се,
толкова много любов!
че от обич по тебе горях,
в свойте шепи събирах звездите,
и в очите ти светех със тях.
А обичах те толкова много,
сякаш вътре във мен беше ти,
във сърцето ми нейде дълбоко,
без да питаш се беше стаил.
А обичах те... някога беше,
вече нямам какво да ти дам,
всичко взе ми, къде го отнесе,
аз така и до днес не разбрах.
И сега, щом назад се обърна,
всеки спомен тъжи за едно -
как незнайно къде разпиля се,
толкова много любов!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Эоя Михова Todos los derechos reservados
