1 feb 2022, 20:10  

А после нека хората говорят... 

  Poesía » Filosófica
1056 13 35

Животът ми е низ от стъпала,
редуват се ту нисички, ту стръмни,
до там, където вече съм била,
или отивам само щом се стъмни.

 

И кой ли сбъркан с кривите длета,
в скалата на живота ги изсече?
Стремглаво падах, учих да летя
и стигах до звездите  всяка вечер.

 

А денем се препъвах все в мечти,
кървяха незарасналите рани
върха достигах може би почти,
но горе е за шепичка избрани.

 

Крилете си присвила продължих,
поне далеч от глупост, без умора,
последното стъпало – полет тих...
А после нека хората говорят...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

«Вследствие слабости ощущений
мы не в состоянии судить об истине»
(Анаксагор V век до н.э.)
Я учусь исчезать – оказалось несложно внезапно возникнуть,
Пустотой за колонны афинские тихо проникнуть ...
  2443  13 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всяко стъпало е опит и урок в живота ни! Ако нямахме рани и трудности при изкачването им нямаше да знаем цената на гледката от последното стъпало! Много ми хареса, Наде!
  • А после нека хората говорят :
    Когато имам нужда от истинска поезия търся теб!
    Благодаря ти, Наде!💟
  • Ако продължиш "дискусията", аз ще направя същото. Шо познавам и уважавам като автор. Харесвам творбите му. Толкова.
  • Защо ме блокират такива хора тогава.нека се знае какви хора има тук
  • Галя, надявам се да ме разбереш правилно. "Откровения" е сайт за публикуване на лично творчество - поезия, проза, фотографии, картини и т.н.. Не е "Лична драма". Казваме си по някоя дума, хора сме, но коментари некасаещи произведенията не се толерират.
  • .След коментарите за това невероятно стихотворение Чаро Шо Цветанов ми ограничи страницата си да не мога да виждам нито коментарите му, нито произведенията му..Какво толкова казах.А може би защото е имало нещо между нас, може би защото казах истината .Всичките ми стихове и опити за разкази са само за него..Прочетете добре в моята страница и историите в разказите всичко е истина.Вярно е . За мен е обидно.Мислете си какво то искате този човек не може с една жена.дълго време .Не мога да отрека, че произведения та му са уникални.Само на тях можех да се наслаждавам тук, защото съм блокирана от всичко друго.Нищо не съм направила повярвайте и се смейте, защото имам още чувства . Безмислено бе всичко.Той няма сърце наистина.
  • Благодаря, Ники!
  • Разкош, Наде!❤️❤️❤️
  • Хе, позна, сенсей! Поздравява и отминава, ни клюкарства, ни се оплаква, ни се хвали... Странна птица! Така е, Мите.
  • Силата да живееш живота и да посрещаш неизбежното!
  • Ма, те и така ще говорят - "Тая е подозрителна, няма какво да кажем за нея..."
    Сериозно - хареса ми!
  • Както прецениш, Гале.
  • Защо на лични, Наде. Интересно е
  • Благодаря, Пепи!
  • Разкош!
  • Видях ти снимката, Ниночка. Светиш! Красенце! Без метлата съм за никъде, Мъдрост моя. Разбира се, че може, Гале. На лични.
  • Наде може ли да споделя нещо
  • "За тебе хората говорят, че ти си тъмен летен облак..."
    Метлата яхаш, прелиташ ниско,С перо от гарван пък пишеш стихове.
  • Уже... улыбаюсь. Я когда плачу тоже улыбаюсь почему то. СМ. фото.
  • И аз и моите бръмбари в главата го знаем най-добре. Това с чувствата. Усмихни се!
  • Я жЭж от переизбытка чувств! Такие состояния и приводят в стихам
  • Е, не плачи! Животът е чудо и ти го знаеш.
  • Ох, Надежда... до слёз... Возможно увидимся...
  • Права си, може би, не сигурно си права. За мен писането е като дишането - ако го нямаше... сигурно бих експлодирала. Това съм, което съм. Прегръщам те!
  • поэзия..., она делает из человека человека+ или, как я здесь сказала надчеловека.
    Это касается не только того, кто написал, но и того. кто прочитал.
  • Не, Ниночка, миличка, нищо свръхчовешко няма в мен, просто се уча, като всички нас. Благодаря ти - за вдъхновението и не само.
  • Это так благозвучно и так многовекторно - я в полном восторге от этого Вашего драгоценного душевного и над человеческого опыта.
  • Не, не е. Каквото търсиш, това намираш. В автобуса седи мъж и си мисли:
    — " Жена ми е к..а, дъщеря ми проститутка, синът наркоман, а шефът - гадняр. Животът е скапан."
    Зад гърба му стои ангел, старателно записва всичко и си мисли:
    — "Странни желания, но ще ги изпълня, какво да се прави..."
  • То затова всичко стана вече гуш и муш
  • Не се забравя, така е. Житейски опит го наричат хората. Гуш!
  • Може би си права. Но не се забравя ти искаш да го забравиш, но не можеш . Явно така е писано. Да обичаш не е слабост , а щастие стига да е споделено
  • Шо, Нина, благодаря ви! Гале, позволи ми да не се съглася с теб. На някои любови просто не им е писано.Това, което боли е егото. Аз дадох всичко, а той (примерно), ми изневери, не ме обича... А животът продължава...
  • Стихотворението е истинско и очарова много.Когато обичаш ти даваш всичко от себе си, сърцето си, всичко, изцяло се раздаваш . Това е любов. Но когато те наранят и отблъснат много боли, тогава сърцето кърви. Болката е голяма не си щастлив, не можеш без този човек. Просто трябва да живееш без него.щом той не те иска .и боли много душата плаче. Няма да го забрави ш никога просто се мъчиш да живеш без него..
  • Замисли ме... Ако следваш мечтите и гониш идеали- кървиш! Ако пък обичаш някой- си слаб и зависим! Защото те е грижа за този някой...Великолепно!🙏🏻
  • Нека си говорят, а ти пиши...
Propuestas
: ??:??