Не ставам за сънуване -

опаки са всичките ми краища.

Не съм за песен.

Солфежно аранжирам

всяка вечер масата.

Не ставам и за приказка.

Приказките ги разказвам пълнолунно

и някак все обърквам края.

И вместо жабата да се превърне в принц,

принцът става жаба.

И ми е толкоз опако на дланите,

че сънищата ги превърнах във мълчание.

Листопадът стана всесезонен.

Възкръснах не от мъртвите,

а мъртвите възкръснаха...

Живея с мъртъвци във мъртво време,

а навън е пролет.

Съмва се...

И паля цигара

и пия кафе....

А принцът сънува

блато, пълно със жаби...