soledad86 (Ваня Петрова) soledad86 (Ваня Петрова)
5
3 ene 2008, 14:39

А сега?...

1.3K 0 2
Вярвах, че обичам. Вярвах, че с теб ще съм щастлива.
Но защо всичко изведнъж стана сиво?
Уж ме обичаше, уж аз бях всичко.
А сега какво и накъде?...
Зная ли? - Не знам!
Сега всичко е тъжно без теб и жални погледи ме гледат навред.
Защо си тръгна?
Защо спря да обичаш?
Къде по пътя загуби любовта?
Нали казваше "обичам те"...
но кой ще ми казва сега!
Сега болката е непреодолима,
като стрела разкъсва мъничкото ми сърце.
За мен беше незаменим,
а ти всичко, всичко ми отне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0