soledad86 (Ваня Петрова) soledad86 (Ваня Петрова)
5
3 ene 2008, 14:39

А сега?...

1.3K 0 2
Вярвах, че обичам. Вярвах, че с теб ще съм щастлива.
Но защо всичко изведнъж стана сиво?
Уж ме обичаше, уж аз бях всичко.
А сега какво и накъде?...
Зная ли? - Не знам!
Сега всичко е тъжно без теб и жални погледи ме гледат навред.
Защо си тръгна?
Защо спря да обичаш?
Къде по пътя загуби любовта?
Нали казваше "обичам те"...
но кой ще ми казва сега!
Сега болката е непреодолима,
като стрела разкъсва мъничкото ми сърце.
За мен беше незаменим,
а ти всичко, всичко ми отне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0