soledad86 (Ваня Петрова) soledad86 (Ваня Петрова)
5
Jan 3, 2008, 2:39 PM

А сега?...

  Poetry » Love
1.3K 0 2
Вярвах, че обичам. Вярвах, че с теб ще съм щастлива.
Но защо всичко изведнъж стана сиво?
Уж ме обичаше, уж аз бях всичко.
А сега какво и накъде?...
Зная ли? - Не знам!
Сега всичко е тъжно без теб и жални погледи ме гледат навред.
Защо си тръгна?
Защо спря да обичаш?
Къде по пътя загуби любовта?
Нали казваше "обичам те"...
но кой ще ми казва сега!
Сега болката е непреодолима,
като стрела разкъсва мъничкото ми сърце.
За мен беше незаменим,
а ти всичко, всичко ми отне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0