soledad86 (Ваня Петрова) soledad86 (Ваня Петрова)
5
3.01.2008 г., 14:39

А сега?...

1.3K 0 2
Вярвах, че обичам. Вярвах, че с теб ще съм щастлива.
Но защо всичко изведнъж стана сиво?
Уж ме обичаше, уж аз бях всичко.
А сега какво и накъде?...
Зная ли? - Не знам!
Сега всичко е тъжно без теб и жални погледи ме гледат навред.
Защо си тръгна?
Защо спря да обичаш?
Къде по пътя загуби любовта?
Нали казваше "обичам те"...
но кой ще ми казва сега!
Сега болката е непреодолима,
като стрела разкъсва мъничкото ми сърце.
За мен беше незаменим,
а ти всичко, всичко ми отне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Петрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0