soledad86 (Ваня Петрова) soledad86 (Ваня Петрова)
5
3.01.2008 г., 14:39

А сега?...

1.3K 0 2
Вярвах, че обичам. Вярвах, че с теб ще съм щастлива.
Но защо всичко изведнъж стана сиво?
Уж ме обичаше, уж аз бях всичко.
А сега какво и накъде?...
Зная ли? - Не знам!
Сега всичко е тъжно без теб и жални погледи ме гледат навред.
Защо си тръгна?
Защо спря да обичаш?
Къде по пътя загуби любовта?
Нали казваше "обичам те"...
но кой ще ми казва сега!
Сега болката е непреодолима,
като стрела разкъсва мъничкото ми сърце.
За мен беше незаменим,
а ти всичко, всичко ми отне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Петрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0