21 mar 2013, 22:50

А сега накъде?

  Poesía
1.1K 0 1

А сега накъде?
Стъпка, а под нея ножове.
Кой от тях пò ще боде,
кой ще е намазан с отрова.

Крачка, а може би две
боли, но пристъпвам с охота.
Път безкраен, криво шосе,
надяващ върху мене хомота.

Тръгвам, но връщам се пак,
дърпа ме лениво живота,
потапям се в спомени... Мрак!
Заспивам, потъвам в потопа.

Въздишка, но зад нея окови,
спиращ дъха прах отровен,
а нозете отново готови
да поемат по пътя злокобен.

А сега накъде?
Не зная, а бих ли разбрала?
Пред мене диво поле,
на което невиждан е краят.

Поглед в далечното спрян,
зареян някъде блудно.
Пътят във времето зъл е капан,
без ключ, заключен на тъмно.

Животът е дива гора,
а пътеките в нея безкрайни.
Да, пристъпвам, но едва-едва,
търсеща неговите тайни.

А сега накъде?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...