А сега накъде?
Стъпка, а под нея ножове.
Кой от тях пò ще боде,
кой ще е намазан с отрова.

Крачка, а може би две
боли, но пристъпвам с охота.
Път безкраен, криво шосе,
надяващ върху мене хомота.

Тръгвам, но връщам се пак,
дърпа ме лениво живота,
потапям се в спомени... Мрак!
Заспивам, потъвам в потопа.

Въздишка, но зад нея окови,
спиращ дъха прах отровен,
а нозете отново готови
да поемат по пътя злокобен.

А сега накъде?
Не зная, а бих ли разбрала?
Пред мене диво поле,
на което невиждан е краят.

Поглед в далечното спрян,
зареян някъде блудно.
Пътят във времето зъл е капан,
без ключ, заключен на тъмно.

Животът е дива гора,
а пътеките в нея безкрайни.
Да, пристъпвам, но едва-едва,
търсеща неговите тайни.

А сега накъде?