Mar 21, 2013, 10:50 PM

А сега накъде?

  Poetry
1.1K 0 1

А сега накъде?
Стъпка, а под нея ножове.
Кой от тях пò ще боде,
кой ще е намазан с отрова.

Крачка, а може би две
боли, но пристъпвам с охота.
Път безкраен, криво шосе,
надяващ върху мене хомота.

Тръгвам, но връщам се пак,
дърпа ме лениво живота,
потапям се в спомени... Мрак!
Заспивам, потъвам в потопа.

Въздишка, но зад нея окови,
спиращ дъха прах отровен,
а нозете отново готови
да поемат по пътя злокобен.

А сега накъде?
Не зная, а бих ли разбрала?
Пред мене диво поле,
на което невиждан е краят.

Поглед в далечното спрян,
зареян някъде блудно.
Пътят във времето зъл е капан,
без ключ, заключен на тъмно.

Животът е дива гора,
а пътеките в нея безкрайни.
Да, пристъпвам, но едва-едва,
търсеща неговите тайни.

А сега накъде?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...