А СЕГА НАКЪДЕ
Люшкаха ме много ветрове
по своите посоки.
Влачиха ме в мътния си гняв
разюздани потоци.
Да бъда вечното дете
отсвири ме животът.
Привикнах с непростими грехове
с цената да съм праведен и кротък
като всички.
Съмнение сърцето ми сега гризе
за браздата между мене
и Нищото.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados