purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
24 февр. 2014 г., 16:46

А сега накъде 

  Поэзия
743 0 9

А СЕГА НАКЪДЕ

 

 

Люшкаха ме много ветрове

по своите посоки.

Влачиха ме в мътния си гняв

разюздани потоци.

Да бъда вечното дете

отсвири ме животът.

Привикнах с непростими грехове

с цената да съм праведен и кротък

като всички.

Съмнение сърцето ми сега гризе

за браздата между мене

и Нищото.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И продължават да ни люшкат ветрове... като тревите сме. Поздрави, Ангел!
  • Всеки си задава този въпрос в даден момент от живота. Благодарение на него се замисляме, правим равносметка и продължаваме напред. Поздрав!
  • Браздите се прескачат лесно, Ачо! Само погледа трябва да е напред ...! Поздрави!
  • Още не е късно - да дръзнеш!
    А дървоядът на съмнението винаги ще дразни слуха ти, то е ясно!
    Поздрав!
  • Към следващата стихия , подсвирквайки си онази песничка, която само непокорните сърца я знаем. Вярвам, че твоя компас ще избере вярната посока Поздрав от мен!
  • Понякога е непосилно да сме кротки и праведни! Харесах!
  • Сега напред!Чудесен стих!
  • Цената за праведност и кроткост, да не си себе си... Да, грях е да се приема каквото и да било срещу това... Замисляща творба, сякаш равносметка, а може би и стремеж към промяна.
    Поздрави!
  • За някои неща плащаме висока цена... но имаме силата на избора...

    Поздрав, Ангел!
Предложения
: ??:??