А сега накъде

Poetry

1.1K 0 9

А СЕГА НАКЪДЕ

Люшкаха ме много ветрове

по своите посоки.

Влачиха ме в мътния си гняв

разюздани потоци.

Да бъда вечното дете

отсвири ме животът.

Привикнах с непростими грехове

с цената да съм праведен и кротък

като всички.

Съмнение сърцето ми сега гризе

за браздата между мене

и Нищото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

milkokanchev62 (Милко Кънчев)

И продължават да ни люшкат ветрове... като тревите сме. Поздрави, Ангел!

2014-02-26T08:57:58+02:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Всеки си задава този въпрос в даден момент от живота. Благодарение на него се замисляме, правим равносметка и продължаваме напред. Поздрав!

2014-02-25T16:21:15+02:00
valqka (Валентин Василев)

Браздите се прескачат лесно, Ачо! Само погледа трябва да е напред ...! Поздрави!

2014-02-25T15:35:52+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Още не е късно - да дръзнеш!
А дървоядът на съмнението винаги ще дразни слуха ти, то е ясно!
Поздрав!

2014-02-25T11:42:27+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Към следващата стихия , подсвирквайки си онази песничка, която само непокорните сърца я знаем. Вярвам, че твоя компас ще избере вярната посока Поздрав от мен!

2014-02-25T00:23:09+02:00