23 abr 2013, 9:10

А сега съм само стих...

  Poesía
607 0 0

А сега съм само стих..

 

Бавно пристъпвам напред,

дори не знам накъде отивам,

взирам се във всеки човек,

но не прося помощ и милост.

 

Аз извървял съм достойно своя път

и дете бях, и баща и съпруг,

но днес чувствам се някак излишен,

въздух остана ми само да дишам.

 

Горчилка засяда в душата ми

и залъка хляб трудно преглъщам,

не искам вече децата ни

да напускат своите къщи.

 

Наоколо спомням си, някога

хвърчила пусках на вятъра, 

с прашки гонех врабците

в игри лудешки минаваха дните.

 

Тук срещнах моята любима 

с обич, дом и деца я дарих, 

пазих, обичах свойта Родина,

а сега съм само един стих.

 

Невидим вървя си по пътя

и срещам хора различни, 

но никой не се спира да попита:

"Как си, дядо, как минават ти дните?"

 

 18.04.2013 г.  Иф

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...