А сега съм само стих..
Бавно пристъпвам напред,
дори не знам накъде отивам,
взирам се във всеки човек,
но не прося помощ и милост.
Аз извървял съм достойно своя път
и дете бях, и баща и съпруг,
но днес чувствам се някак излишен,
въздух остана ми само да дишам.
Горчилка засяда в душата ми
и залъка хляб трудно преглъщам,
не искам вече децата ни ...