А сега съм само стих..

Бавно пристъпвам напред,

дори не знам накъде отивам,

взирам се във всеки човек,

но не прося помощ и милост.

Аз извървял съм достойно своя път

и дете бях, и баща и съпруг,

но днес чувствам се някак излишен,

въздух остана ми само да дишам.

Горчилка засяда в душата ми

и залъка хляб трудно преглъщам,

не искам вече децата ни

да напускат своите къщи.

Наоколо спомням си, някога

хвърчила пусках на вятъра, 

с прашки гонех врабците

в игри лудешки минаваха дните.

Тук срещнах моята любима 

с обич, дом и деца я дарих, 

пазих, обичах свойта Родина,

а сега съм само един стих.

Невидим вървя си по пътя

и срещам хора различни, 

но никой не се спира да попита:

"Как си, дядо, как минават ти дните?"

 18.04.2013 г.  Иф