25 ene 2008, 17:23

А смехът ми е нужен

2.1K 2 10

Ако можех да взема назаем

щипка младост, порция смях,

ако можех да се върна,

поне с десетина години назад.

Ако можех да взема

чифт неуморени криле,

да политна нагоре,

както някога като

гордо и смело орле.

Ако можех да отпия със шепи

от въздуха чист,

да ме погалят тревите

със своя ран богослов,

да повярвам в мечтите,

да повярвам, че има любов.

А смехът ми е нужен

точно днес, точно сега,

този грип не е теменужен,

пак е студ и задушлива мъгла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...