Jan 25, 2008, 5:23 PM

А смехът ми е нужен

2.1K 2 10

Ако можех да взема назаем

щипка младост, порция смях,

ако можех да се върна,

поне с десетина години назад.

Ако можех да взема

чифт неуморени криле,

да политна нагоре,

както някога като

гордо и смело орле.

Ако можех да отпия със шепи

от въздуха чист,

да ме погалят тревите

със своя ран богослов,

да повярвам в мечтите,

да повярвам, че има любов.

А смехът ми е нужен

точно днес, точно сега,

този грип не е теменужен,

пак е студ и задушлива мъгла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...