Anita765 (Ани Монева)
296 11762
6 mar 2009, 9:09  

А сякаш се завръща лято 

  Poesía » Otra
996 0 22

 

 

Чешмата до вратата пак е същата.

Една пътека тръгва да ме води,

а орехът ме гледа как се връщам

в съня, където дълго-дълго бродих.

 

Асмата снежна е и много бяла,

тъй както може да е бяло детство.

Сънувам днес, във спомен спряла –

приспало ме е чистото вълшебство.

 

Оборът сякаш почва да се пълни,

кокошчици по двора кудкудякат.

Усмивката ми този път осъмва.

На двора баба, дядо ме очакват.

 

Косата ми във две ръце омеква,

заплита я на плитки мойта баба.

Далеч на дядо стъпките отекват

и моят смях полита през дувара.

 

Хвърчи и стели звуци във полята,

по малките пътечки той лудува.

И сякаш в зимата се връща лято.

Как хубаво е детство да сънувам.

 

 

 

 

 

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??