Anita765 (Ани Монева)
296 11762
Mar 6, 2009, 9:09 AM  

А сякаш се завръща лято 

  Poetry » Other
995 0 22

 

 

Чешмата до вратата пак е същата.

Една пътека тръгва да ме води,

а орехът ме гледа как се връщам

в съня, където дълго-дълго бродих.

 

Асмата снежна е и много бяла,

тъй както може да е бяло детство.

Сънувам днес, във спомен спряла –

приспало ме е чистото вълшебство.

 

Оборът сякаш почва да се пълни,

кокошчици по двора кудкудякат.

Усмивката ми този път осъмва.

На двора баба, дядо ме очакват.

 

Косата ми във две ръце омеква,

заплита я на плитки мойта баба.

Далеч на дядо стъпките отекват

и моят смях полита през дувара.

 

Хвърчи и стели звуци във полята,

по малките пътечки той лудува.

И сякаш в зимата се връща лято.

Как хубаво е детство да сънувам.

 

 

 

 

 

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??