Anita765 (Ани Монева)
297 11768
6.03.2009 г., 9:09 ч.  

А сякаш се завръща лято 

  Поезия » Друга
939 0 22

 

 

Чешмата до вратата пак е същата.

Една пътека тръгва да ме води,

а орехът ме гледа как се връщам

в съня, където дълго-дълго бродих.

 

Асмата снежна е и много бяла,

тъй както може да е бяло детство.

Сънувам днес, във спомен спряла –

приспало ме е чистото вълшебство.

 

Оборът сякаш почва да се пълни,

кокошчици по двора кудкудякат.

Усмивката ми този път осъмва.

На двора баба, дядо ме очакват.

 

Косата ми във две ръце омеква,

заплита я на плитки мойта баба.

Далеч на дядо стъпките отекват

и моят смях полита през дувара.

 

Хвърчи и стели звуци във полята,

по малките пътечки той лудува.

И сякаш в зимата се връща лято.

Как хубаво е детство да сънувам.

 

 

 

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??