10 jul 2006, 20:21

А сърцето непрекъснато ме пита

  Poesía
916 0 18

 

 


А сърцето

непрекъснато ме пита:

"Разкажи

за мойта Афродита!"-

Настоява и молбата му е зов

да разказвам

в стих за вечната любов,

за жената влюбена,

Щастлива:

как възникнала

от морската вълна пенлива

и въздигнала в живота

майчинството,

плодородието,

любовта

и красотата,

носени

в единство

от мъжа и от жената

чрез онази вихреща се пяна,

от която милата е влюбена,

засмяна

и в този спомен за богиня,

тя самата, с идентичност на княгиня,

преживява

радостното чувство - хорско,

но във връзка с вълнение

морско

и в гънките

на историческата карта

споменът ни връща

към Астарта,

за да очертае

и онази сфера,

в която тържествува

и Венера.

Тайните на любовта

са скрити

още в културата

на древни угарити,

казващи ни

как е тя родена,

за да бъде

само и завинаги свещена,

не единствено в представа

за астрално божество,

а като нормално,

ежедневно тържество.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мойсей пък сочи пътя свят,
    постиган чрез любов взаимна,
    която разцъфтява с цвят
    в тишина омайна и интимна.

  • Ах, Зевс, великия ни забрани
    без страх към себе си да тичаме.
    А Прометей го надхитри
    и огъня ни даде - да обичаме!




  • Радвам се да чуя това, Мойра!
    Поздрав!
  • Страхотен полъх носят стиховете ти!
  • Извинявай, Лъки! Стари навици...Както кажеш! Хей, барман! Почерпи гостите и започни от Лъки, че от нея ми зависи съдбата...А на Петя и едно утешително питие!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...