А сърцето непрекъснато ме пита
А сърцето
непрекъснато ме пита:
"Разкажи
за мойта Афродита!"-
Настоява и молбата му е зов
да разказвам
в стих за вечната любов,
за жената влюбена,
Щастлива:
как възникнала
от морската вълна пенлива
и въздигнала в живота
майчинството,
плодородието,
любовта
и красотата,
носени
в единство
от мъжа и от жената
чрез онази вихреща се пяна,
от която милата е влюбена,
засмяна
и в този спомен за богиня,
тя самата, с идентичност на княгиня,
преживява
радостното чувство - хорско,
но във връзка с вълнение
морско
и в гънките
на историческата карта
споменът ни връща
към Астарта,
за да очертае
и онази сфера,
в която тържествува
и Венера.
Тайните на любовта
са скрити
още в културата
на древни угарити,
казващи ни
как е тя родена,
за да бъде
само и завинаги свещена,
не единствено в представа
за астрално божество,
а като нормално,
ежедневно тържество.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ах, Зевс, великия ни забрани
без страх към себе си да тичаме.
А Прометей го надхитри
и огъня ни даде - да обичаме!
-
Радвам се да чуя това, Мойра!
Поздрав! -
Страхотен полъх носят стиховете ти!
-
Извинявай, Лъки! Стари навици...Както кажеш! Хей, барман! Почерпи гостите и започни от Лъки, че от нея ми зависи съдбата...А на Петя и едно утешително питие!
-
Ама чакай бе Мойсей!Как така, аз да посрещам!
Аз съм само гост и коментираща,обачеее като гледам че се споменава и моето име, не мога да не благодаря.Благодаря ви приятели!
И Моооо...Ако още веднъж допуснеш грешката да не разбереш Пети както трябва...ще спра да те коментирам,а ти знаеш,че без мен за никъде не си!
-
Спокойно, Петя!
Разбрах те отлично, но реших да направя малък каламбур, та дано и Лъки се сети да дойде отнякъде...
Поздрав! -
Роси,помогнииии!!!
Мойсей не ме разбрааааааааааааааааа...
А пък аз...аз искам ВСЕ да ВИ чета!)))) -
Здравей, Даниел!
Хей, Лъки! Посрещай Княза! Къде се изгуби? -
Здравей, Джейни!
И аз това го повтнарях на Лъки, докато не вирна нос. Виж, никаква я няма да посрещне гостите.
Поздрав! -
Силно казано.Браво.
-
Вие двамата сте голямо дуо!
Поздравления за Мо и Лъки! -
Здравей, Петя!
Ама защо ни караш да мислим как да не ни четеш....Хей, Роси! Петя иска да не ни чете!? Какво да измислим, за да й помогнем....Шега, Петя!
Поздрав! -
Здравей, Златке!
Благодаря ти от мое име и от името на Роси.
Поздрав! -
Мойсей,Лъки,как да не ви чета,като сте такъв страхотен тандем,кажете ми??? Прегръщам ви!!!
-
И двамата ви поздравявам.
-
Развиваш нова страна по темата, която се превръща в сериозно предизвикателство за мен. Благодаря ти!
-
Дочуваш ли сирената на кораб
порещ ледената океанска мощ?
Обхващаш ли със поглед зорък
туй величие пред идещата нощ?
А аз и ти сме пасажери
забравили останалият свят,
душите ни са с ветровете полетели...
Луната тази нощ ни е маяк.
Напира нещо във гърдите
припламва,лумва и гори.
Една магия ни оплита
в талазите на своите мечти.
Любов родена сред бумтежа
и грохота на свъсени вълни,
с титАническа сила ни връхлита...
О, мили мой!Летим...летим..!
Разперени ръце-криле могъщи
прегръщат тъмнооката небесна шир.
Океанът в дълбините смръщен,
очаква пак победоносен пир.
На ужаса очите срещаме,
но даже там се стеле радостта,
защото нашите души в безгрешие
не се страхуват даже от смъртта.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
постиган чрез любов взаимна,
която разцъфтява с цвят
в тишина омайна и интимна.