Jul 10, 2006, 8:21 PM

А сърцето непрекъснато ме пита

  Poetry
915 0 18

 

 


А сърцето

непрекъснато ме пита:

"Разкажи

за мойта Афродита!"-

Настоява и молбата му е зов

да разказвам

в стих за вечната любов,

за жената влюбена,

Щастлива:

как възникнала

от морската вълна пенлива

и въздигнала в живота

майчинството,

плодородието,

любовта

и красотата,

носени

в единство

от мъжа и от жената

чрез онази вихреща се пяна,

от която милата е влюбена,

засмяна

и в този спомен за богиня,

тя самата, с идентичност на княгиня,

преживява

радостното чувство - хорско,

но във връзка с вълнение

морско

и в гънките

на историческата карта

споменът ни връща

към Астарта,

за да очертае

и онази сфера,

в която тържествува

и Венера.

Тайните на любовта

са скрити

още в културата

на древни угарити,

казващи ни

как е тя родена,

за да бъде

само и завинаги свещена,

не единствено в представа

за астрално божество,

а като нормално,

ежедневно тържество.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мойсей пък сочи пътя свят,
    постиган чрез любов взаимна,
    която разцъфтява с цвят
    в тишина омайна и интимна.

  • Ах, Зевс, великия ни забрани
    без страх към себе си да тичаме.
    А Прометей го надхитри
    и огъня ни даде - да обичаме!




  • Радвам се да чуя това, Мойра!
    Поздрав!
  • Страхотен полъх носят стиховете ти!
  • Извинявай, Лъки! Стари навици...Както кажеш! Хей, барман! Почерпи гостите и започни от Лъки, че от нея ми зависи съдбата...А на Петя и едно утешително питие!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....