А те обичах...
Когато ти си тръгна,
ме остави сам-сама.
Моето сърце изтръгна.
Не помисли ли за това?
Чаках те да се обадиш.
Над телефона ден и нощ стоях.
Но ти не пожела.
А аз минути, часове броях.
Защо постъпи тъй жестоко?
Защо забрави ти за нас?
Имахме любов безкрайна.
Познавахме се още в първи клас.
Обичах те аз до полуда.
Перфектно знаеше, че е така.
Но твоята любов... бе заблуда.
Защо постъпи с мена така?
Мразя се, задето те обичах.
Мразя се, че сърцето си ти поверих.
Към тебе твърде бързо тичах.
Но това бе грешка, аз се уверих.
© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много благодаря, Ена. Постарах се и много се радвам, че ти хареса.
-
Но твоята любов... бе заблуда.
Мразя се, задето те обичах.
Мразя се, че сърцето си ти поверих.
Към тебе твърде бързо тичах.
Но това бе грешка, аз се уверих.
Тук виждам едно самонаказване за допусната грешка, а не омраза заради липса на взаимност. И затова не мога да се съглася с Ани.
Детето е описало трепетите си откровено, истинно и затова мен ме трогна.
За което аплодирам творбата!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
от деца... " аз не мисля, че е толкова лошо, но всеки си има мнение...благодаря за искреността Anabell