Aug 15, 2012, 11:01 AM

А те обичах...

  Poetry » Love
1.4K 0 3

Когато ти си тръгна,

ме остави сам-сама.

Моето сърце изтръгна.

Не помисли ли за това?

 

Чаках те да се обадиш.

Над телефона ден и нощ стоях.

Но ти не пожела.

А аз минути, часове броях.

 

Защо постъпи тъй жестоко?

Защо забрави ти за нас?

Имахме любов безкрайна.

Познавахме се още в първи клас.

 

Обичах те аз до полуда.

Перфектно знаеше, че е така.

Но твоята любов... бе заблуда.

Защо постъпи с мена така?

 

Мразя се, задето те обичах.

Мразя се, че сърцето си ти поверих.

Към тебе твърде бързо тичах.

Но това бе грешка, аз се уверих.

 

 

                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ All rights reserved.

Comments

Comments

  • "макар, че съм чела и добри произведения
    от деца... " аз не мисля, че е толкова лошо, но всеки си има мнение...благодаря за искреността Anabell
  • Много благодаря, Ена. Постарах се и много се радвам, че ти хареса.
  • Но твоята любов... бе заблуда.

    Мразя се, задето те обичах.
    Мразя се, че сърцето си ти поверих.
    Към тебе твърде бързо тичах.
    Но това бе грешка, аз се уверих.


    Тук виждам едно самонаказване за допусната грешка, а не омраза заради липса на взаимност. И затова не мога да се съглася с Ани.
    Детето е описало трепетите си откровено, истинно и затова мен ме трогна.
    За което аплодирам творбата!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...