15.08.2012 г., 11:01

А те обичах...

1.4K 0 3

Когато ти си тръгна,

ме остави сам-сама.

Моето сърце изтръгна.

Не помисли ли за това?

 

Чаках те да се обадиш.

Над телефона ден и нощ стоях.

Но ти не пожела.

А аз минути, часове броях.

 

Защо постъпи тъй жестоко?

Защо забрави ти за нас?

Имахме любов безкрайна.

Познавахме се още в първи клас.

 

Обичах те аз до полуда.

Перфектно знаеше, че е така.

Но твоята любов... бе заблуда.

Защо постъпи с мена така?

 

Мразя се, задето те обичах.

Мразя се, че сърцето си ти поверих.

Към тебе твърде бързо тичах.

Но това бе грешка, аз се уверих.

 

 

                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "макар, че съм чела и добри произведения
    от деца... " аз не мисля, че е толкова лошо, но всеки си има мнение...благодаря за искреността Anabell
  • Много благодаря, Ена. Постарах се и много се радвам, че ти хареса.
  • Но твоята любов... бе заблуда.

    Мразя се, задето те обичах.
    Мразя се, че сърцето си ти поверих.
    Към тебе твърде бързо тичах.
    Но това бе грешка, аз се уверих.


    Тук виждам едно самонаказване за допусната грешка, а не омраза заради липса на взаимност. И затова не мога да се съглася с Ани.
    Детето е описало трепетите си откровено, истинно и затова мен ме трогна.
    За което аплодирам творбата!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...