А ти дали ме помниш?
Сърцето като камък, но голямо.
Разбито, но пък биеше за теб.
А болката от счупеното рамо
не минава даже и за ден!
Очите - тъжни, но говорят.
Без думи, само погледни.
А душата още с разума си спори...
"Защо сърцето вярва на лъжи"?
Мъж ли беше и как обичаше така,
нали сега това се питаш?
И защо на всяка подаваше ръка,
а казваше, че една единствена обича...
Обичах и обичам, една единствена
дори и след смъртта...
Обичам те, а ти дали ме помниш?
Ще можеш ли и ти да ме обичаш така?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атанас Николаев Todos los derechos reservados
