2 may 2007, 18:37

А ти жестоко сгреши..

Poesía

799 0 2

Листата пошепват тихо,
пръсти докосват камъка сив,
вятър пее тъжно, мило,
но не може да върне момента красив.

Дъжд вали от небето мрачно,
капки сливат се в сълзи
и всичко струва им се странно
на тези млади страдащи очи.

Самота обрекла е душата беззащитна,
която плаче без да спре
и устата шепне думи, които ненавижда,
но гарвана продължава раната да кълве.

И няма край, няма край.
Сърцето продължава да мълчи.
Няма рай, не, няма рай!
Пръстите спират, небето шепти,

Че имало е радост...
имало е преди...
но вече я няма...
а ти жестоко сгреши!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

CreazyB (Янко Китов)

Защо бе стихчето е много яко какво му е !!?
А и какво общо има некролога с Метафората не ми е ясно ма няма значение
Браво от мене 6

2007-05-02T19:09:17+03:00
сашо (Александър Алексиев)

Ми, страдание, това ли търсиш......?
Инъче не е съвсем лощо... като за некролог - става....
но вече я няма...
а ти жестоко сгреши!!

2007-05-02T18:46:15+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0