А ти жестоко сгреши..
Листата пошепват тихо,
пръсти докосват камъка сив,
вятър пее тъжно, мило,
но не може да върне момента красив.
Дъжд вали от небето мрачно,
капки сливат се в сълзи
и всичко струва им се странно
на тези млади страдащи очи.
Самота обрекла е душата беззащитна,
която плаче без да спре
и устата шепне думи, които ненавижда,
но гарвана продължава раната да кълве.
И няма край, няма край.
Сърцето продължава да мълчи.
Няма рай, не, няма рай!
Пръстите спират, небето шепти,
Че имало е радост...
имало е преди...
но вече я няма...
а ти жестоко сгреши!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма значение Всички права запазени
