24 ene 2009, 17:15  

А ти ми завеща сезони самота

  Poesía » Otra
998 0 1

 

А ти ми завеща сезони самота

 

А ти ми обеща, че ще се върнеш с пролетта.

Но ето, тя дойде с писъка на прелетните птици,

с аромат на диви цветове и с ярко слънце в косите.

 

Но пред моята врата така и никой не се спря.

А чакахте с едно цвете в ръка, с топлата усмивка на уста

да стоплиш моята застинала от чакане душа.

 

А ти ми обеща, но не се завърна и с вятъра на есента.

И птиците отново с крясък отлитаха далеч на Юг,

но аз не обещавам да продължавам да те чакам тук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Чортова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът не събуди в мен емоция,защото е написан много бедно и ограничено.
    Ако го преработиш... може би ще се върна да го прочета пак!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...