Jan 24, 2009, 5:15 PM  

А ти ми завеща сезони самота

  Poetry » Other
994 0 1

 

А ти ми завеща сезони самота

 

А ти ми обеща, че ще се върнеш с пролетта.

Но ето, тя дойде с писъка на прелетните птици,

с аромат на диви цветове и с ярко слънце в косите.

 

Но пред моята врата така и никой не се спря.

А чакахте с едно цвете в ръка, с топлата усмивка на уста

да стоплиш моята застинала от чакане душа.

 

А ти ми обеща, но не се завърна и с вятъра на есента.

И птиците отново с крясък отлитаха далеч на Юг,

но аз не обещавам да продължавам да те чакам тук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Чортова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът не събуди в мен емоция,защото е написан много бедно и ограничено.
    Ако го преработиш... може би ще се върна да го прочета пак!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...