А ти ми завеща сезони самота
А ти ми обеща, че ще се върнеш с пролетта.
Но ето, тя дойде с писъка на прелетните птици,
с аромат на диви цветове и с ярко слънце в косите.
Но пред моята врата така и никой не се спря.
А чакахте с едно цвете в ръка, с топлата усмивка на уста
да стоплиш моята застинала от чакане душа.
А ти ми обеща, но не се завърна и с вятъра на есента.
И птиците отново с крясък отлитаха далеч на Юг,
но аз не обещавам да продължавам да те чакам тук.