***
А тичаше хлапето
там, по моста, светлия
и златокъдро, слънцето
пулсираше в ръцете му
и сини, пеперудите от стъпките извираха -
и утринни звезди в очите му танцуваха!
То тичаше - и пръските в лъчи от смях избухваха,
то тичаше - и сребърните жички се преплитаха,
вибрираха, разпалваха, избликваха, разлитаха
във бляскави фонтани от сапфири...
Ах, тичаше хлапето, хоризонтът го прегръщаше
но мостът вече свършваше,
ех, мостът вече свършваше!...
© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados