10 мая 2007 г., 00:07

А ТИЧАШЕ ХЛАПЕТО...

1K 0 9
 

***

А тичаше хлапето

там, по моста, светлия

и златокъдро, слънцето

пулсираше в ръцете му

и сини, пеперудите  от стъпките извираха -

и утринни звезди в очите му танцуваха!


То тичаше - и  пръските в лъчи от смях избухваха,

то тичаше  -  и сребърните жички се преплитаха,  

вибрираха, разпалваха, избликваха,  разлитаха

във бляскави фонтани от сапфири...


Ах, тичаше хлапето, хоризонтът го прегръщаше

но мостът вече свършваше,


ех,  мостът вече свършваше!...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Забраван Забраванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...