18 ene 2014, 19:07

А то не е

  Poesía » Otra
1K 1 0
    Изронвам тишината като грозд.
Куп гладни птици са очите ми.
Надеждата е само бряг.
Лелеян бряг, мечтата на поетите...
Защото всичко свършва точно в шест.
Звъни будилник със нарочна точност.
Напъхваш се във дрехи и вървиш
към непожеланата ти неизбежност.
Наричаш го живот. А то не е.
Живот е само в дишаните мигове,
в които не посичаш брегове,
а правиш мост, на който се обичаме.

~Endless~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...