18.01.2014 г., 19:07

А то не е

1K 1 0
    Изронвам тишината като грозд.
Куп гладни птици са очите ми.
Надеждата е само бряг.
Лелеян бряг, мечтата на поетите...
Защото всичко свършва точно в шест.
Звъни будилник със нарочна точност.
Напъхваш се във дрехи и вървиш
към непожеланата ти неизбежност.
Наричаш го живот. А то не е.
Живот е само в дишаните мигове,
в които не посичаш брегове,
а правиш мост, на който се обичаме.

~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...