Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
16 feb 2019, 16:38

А Той ще се усмихне. Отвисоко... 

  Poesía » Otra
536 10 14

Безкрайно земна съм и е от кал,
плътта ми. Тъй било е отредено.
Разсеял се за миг. И ме създал.
С треперещи ръце. Изваял мене.

 

Орисал ме да вярвам в чудеса.
Искрица подарил ми, за да грея.
Щом кръста си човешки понеса,
зрънцата на надеждата да сея.

 

Душата си на птиците ще дам,
ще литна с ветровете. Без посока.
И с думи този свят ще пресъздам.
А Той ще се усмихне. Отвисоко...

 


 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С каква обич даряваш създателя, няма начин да не ти се усмихва доволно! Хареса ми!
  • Благодаря, Магьоснице!
  • Няма начин да не се усмихва! Но те е направил не от кал , а от емоции!
  • Благодаря, Ена!
  • Браво!!!
    ((( )))
  • Благодаря, Влади!
  • Красе, Кети, Гавраил, Иржи, Лия, Щурче, Петра, Дари, Веси, благодаря ви! Хубаво ми е сред вас!
  • Не случайно се наричаш Надежда Прекрасна, както винаги!
  • Възвишено и мъдро! И пълно с надежда. Обичам да те чета.
  • 💙
  • Усмивката му ще е топъл лъч,
    и топлина ще сее във сърцата,
    ще искрят от Вяра очичките на децата,
    готови да поемат от живота дъх.
    Отново по човешки ще се смеят
    душите, разперили със птиците крила.
    Ще кътаме в кристала на сълзите,
    онези спомени, че сме били и с нас и ти била си. А Господ ще се смее с глас,
    и пак ще иска да си ти сред нас.
    Благодаря ти,Наде!
  • "И с думи този свят ще пресъздам"...това е много важно нещо,което ти е дал,Наде-да можеш!!И го правиш!За което ти се радваме!И ние сме от кал...ама не така можем като теб!!
  • Дали няма да бъде с някой друг разсеян?
  • Хареса ми вярата, която струи като пролетен поток!
Propuestas
: ??:??