А толкова е лесно да обичаме
Нима сме до бездушие обръгнали –
цветята вече трудно разпознаваме.
Кога ще дойде нашето разсъмване
със изгреви на парещите блянове?
Нима от битовизмите забарвихме,
какво е да се радваме на хòрата!?
В житейските си страсти все пропадаме –
в безвремие на завистта и злобата.
А толкова е лесно да обичаме
и да благодарим, че съществуваме.
Във истинското трябва да се вричаме
и с вярата в доброто да празнуваме!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
