5 ene 2005, 18:11

А толкова искаше...

  Poesía
2.3K 0 15

Сънищата на проститутката
бяха обикновени,
точно толкова, колкото на
съседката с бебето
от втория етаж.
Просто нямаше на кой да разкаже
за крилете си,
за страховете си
и онова сладко вълнение,
което простосмъртните
определят като Любов.
Единствено
си говореше с котката, но тя
не разбираше всичко.
Спеше
върху телевизора в синия хол
и сънуваше своите сънища
котешки,
съвсем обикновени, точно толкова,
колкото на съседката с бебе
или проститутката,
която й беше стопанка
и нямаше с кой да говори.

А толкова искаше...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Богпане, благодаря ти!
  • говори с теб..от съседният етаж..
    и ти чуваш, разказваш...
    точно, със сърцето
  • Благодаря на Галина и Нели. Голям комплимент за мен е като ме определяте за талантлива. Пиша. Не знам колко е правилно, но знам, че извира от мен. Още веднъж благодаря Ви момичета.
  • Оригинално е! Сякаш думите сами са се написали... Имаш голям талант! Поздравления и от мен! А и като виждам колко много приятели си имаш, разбирам, че това не е единственото добро стихче! Само така!6
  • Радвам се` че не пропуснах този страхотен стих! Това` което чета напоследък от теб` ме изпълва с уважение към таланта ти!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...