28 sept 2007, 8:30

А утре?

  Poesía
816 0 13

Днес си тук. А утре не.
Толкова е просто.
С долепени колене
ще посрещащ тъжни гости...
Ще ухаеш на цветя -
бездиханни. Като тебе!
Сред разхлипани лица,
ще лежиш - безмълвен, бледен!
Ще е ледена кръвта,
само преди ден кипяла!
В тази утрин любовта
ще е болка... и раздяла.
И по силата жестока
на закона на смъртта,
ще те  носят без посока,
само с ужас... и вина!
Ще тежиш по раменете
на бащи и синове!
Всеки ще ти хвърли цвете,
буца пръст. За миг ще спре.
Всеки ще ти каже нещо.
ЩЕ си тръгне огорчен...
И ще стискат черни клещи
ужасеното сърце...
Днес си тук.
А утре?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • .....утре не
    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Поклон!...
  • Наистина, толкова е просто. Браво за стиха!!!
  • Има 1 песен на Ивана:"100 живота", в която се пее: "Не живея 100 живота- да отлагам, за кога? Не живея 100 живота- ще започна от сега..."- да казвам на всеки обичам те, да прощавам и пр. Никога не бях обръщала внимание на тази песен, но 1 ден, точно когато напуснах работа и си тръгнах от Димитровград, пуснах в колата радиото и по НЕслучайно стечение на обстоятелствата, пуснаха точно тази песен, се замислих...
  • Замислящо вярно...
    ПОЗДРАВ!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...