А утрото е сламка за самотника...

28 ago 2020, 10:43

Poesía » De amor

373 2 2

Потънали в сумрака на нощта,
бодат очите от очакване,
и всичко е тъга, а утрото е сламка
за самотника, говорещ си с луната
и търсещ сред милиони нея,

единствената, своята звезда...

И само вятърът листа брои,

и шушне думи неразбрани,

полегнала тревата спи

блажено в сън за вечно лято

преди сланата да я стресне

и пробуди рано-рано.

Затваряш страницата бяла,

от скрити съ́лзи натежала

сърцето счупено събираш,

и стъкълцата пак редиш;

и никой не разбира как пак

си цял, дори и да кървиш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.